Настроенията на г-ца Д се меняха заедно с цвета на косата и . Те я люшкаха вълнообразно от припкащото щастие да си сам и да не зависиш от никого , до покъртителното бедствие да се окажеш единствен оцелял на безлюден остров след 100 годишната буря .
Любимият доктор на госпожицата вече беше вдигнал ръце от нея и набожно надигаше взор към небето , когато тя влезеше в кабинета му с топло русата си грива . Това бяха добрите периоди на благонравно възпитаната дама , която в своите руси периоди караше сърцата на мъжете да хвъркат като пеперуди .
Днес тя влезе в кабинета му тъмновиолетова , а това не предвещаваше нищо добро …
- Добър ден г-це Д ! – поздрави учтиво , като се хвана тайно за палците
- Не е добър , поне за мен – озъби се на свой ред тя и се стовари тежко на креслото .
- Добрееееееееееее
Леле , ама как го мразеше това провлачено „добрееееее” . Тя мразеше бавните , ленивите хора . Флегматиците . Побъркваше като гледаше как някой цял ден може да си разглобява химикалката . Самата г-ца Д бликаше от енергия , която и хапчетата на нейния любим лекар не можеха да озаптят .Тя бягаше , ходеше на аеробика , караше колело , търчеше с децата , въртеше къщата , работеше и всичко това го вършеше със завидна бързина и точност . Имаше си вече изградена стройна схема как да протича денят и . Това бяха изключително важни за нея занимания , тъй като , в момента в който фурията в нея се запреше по някаква причина , тя се присещаше за г-н П . И това беше най – трудното . Не можеше и не искаше да се откаже от него . Беше си обещала .
- Ще пийнете ли кафе – предложи психиатъра
- Да , благодаря – и извади цигарите
- Трябва да ги отказваме вече , нали се разбрахме ?
- Ти първо се справи с нервите ми , после ще говорим за цигарите – сръфа го г-ца Д
- Такааааааааааааааааааааааа
Ей , ама щеше да стане и да го удари . Докторът може би инстинктивно усети , че нещата не отиват на добре и за това поде разговора по докторски ....
- Как сте със съня
- Чудесно , вашите хапчета поне това правят , приспиват ме
- Все още ли ви тормози чувството за обреченост или...
- Всъщност по – добре съм - укротено сподели г-ца Д – почти изчезнаха смущенията които имам
- Но това е чудесно ! – изригна буйна радост в психиатъра – значи сме на правилния път !
- Имаме нов проблем обаче ...
Сякаш кинжал от венецианска стомана прониза младия мъж . Той помълча за миг забил поглед в земята .Нямаше сили да се изправи пред поредната простотия в живота на клиентката си .
- Нашите се развеждат – каза тя с леден глас
- Еби му майката – каза доктора и запали цигара .
Обикновено г-н В се събуждаше вкиснат призори с усещане за мокър вакуум на големия пръст на някой от краката си . Преди напълно да се осъзнае изтриваше плюнката потекла ту от ляво , ту от дясно на устата му ,. Това зависеше на коя страна е спал . След това ядно изритваше в задника бялата радост на жена си в гъза , причина за перманентния му дискомфорт сутрин .Снежинка беше въздебел голдън ритрийвър , чиято единствена цел и желание в живота беше да трови житието на г-н В . Тя с тиха радост в ранни зори се захващаше да смуче облечения във вълнен чорап пръст на г-н В . Обикновено времето стигаше да покрие с лиги крака до коляното и да изяде една четвърт чорап . След като тежко се стовареше на земята , тя с неподозирана скорост се отправяше към най- тъмния ъгъл под дивана , докато г-н В я гонеше като дявола , за да си отмъсти . Бягането беше затруднено от двойно и тройно минирано поле , през което подскачайки , цопвайки , псувайки и кълнейки г-н В трябваше да премине . Никога не успя да я хване . Умаломощен още в ранни зори , сразен за пореден път от „ помиярката „ на жена си г-н В се отправяше към кухнята , където предстоеше да приготви високо калорична и холестеролна закуска , която със сигурност щеше да му докара проблеми със сърцето , бъбреците и простата в бъдеще . Заедно с кафето отнесено на току що събудилата се г-жа В на вратата вече тропаше тъщата с мазни банички в торбичка .Тя поглеждаше кръвожадно към зет си , към съсипания чорап , сваляше го с бързината на тигър , антилопа и сядаше спокойно с шест куки и прежда в торбичка да поправи стореното зло .Чорапите бяха символ . Чорапите бяха от първостепенна важност . Носейки ги г-н В даваше доказателство за синовната обич към своята тъща . Въпреки , че с удоволствие , ако не беше наказуемо от закона би и извил врата .През това време бабичка тихо нареждаше под носа си . А Снежинка преживяше банички , кротко притаена под стола на своята спасителка . Към единадесет часа достолепно се надигаше нейната светлина в живота . Увита в сатенен халат г-жа В сядаше спокойно на масата за да си допие кафето , говореше тихо с майка си , милваше по сладката муцунка дебелата си кучка ... А г- н В ? Ех , на него вече пяна му излязла на устата ... Единственото , което му оставаше беше да затвори вратата след себе си и да отиде да си упокоява нервите при любимите си камиони .
Денят предшестващ срещата на г-ца Д с доктора беше светъл и пълен с топлина . Тя се беше завряла в едно планински селце . Дишаше с пълни гърди мириса на свежо окосена трева Наблюдаваше с половин око беснеещите в басейна деца и мечтаеше за своя принц . Всъщност нещата там вървяха сякаш на добре . След проведената наказателна акция – два месеца без да му вдигне телефон,г-н П се появи на врата и с огромен букет цветя и въпреки че тя не отвори , това беше сигурен знак че нещата отиват на добре . Вечерта си говориха , за тях ... За пръв път от месеци , само за тях . И решиха да си дадат време я за да заздравеят раните . А после ... Може би да продължат напред , малко поочукани , но преминали през ада , наречен нагаждане на характерите .
Телефонът иззвъня , откъсвайки г-ца Д от прекрасните , любовни трели , които се стрелкаха покрай нея . Щастието и бе разбито на пух и прах ....
Беше властелина на морала , нейния създател , г-н В
- Здравей
- Здрасти – каза тя дружелюбно в слушалката
Дълго мълчание на линията , което винаги я бе вбесявало , с неустоимостта и чара на паяк черната вдовица в обувката .
- Влюбен съм – г-н В
- Аха – г-ца Д не можа да каже повече , кафето капеше по брадичката и
- Открих живота на 50 години , но не знам какво да правя с г-жа В
- Мълчи си !- изстреля г-ца Д
- Аз вече и казах
- Ебаси мамата ! – това беше г-ца Д
Последва дълъг , ама наистина дълъг монолог , в който г-н В объркано разясняваше самотата , неразбирането , отчуждението ... Г-н В се хвърляше ту патосно да обрисува своята изгора , ту да пояснява последните години от брака си с г-жа В .
Г-ца Д тежко въздъхна , проумявайки , че поредния сапунен мехур в живота и се беше пук нал завинаги , а именно : Моралния титан , непоклатимия колос на семейството , мегаполиса на изгубената непорочност г-н В си беше отишъл за винаги . Също като Родоския колос появил се по – светъл , по-могъщ от слънцето и изчезнал , разпаднал се , със счупено сърце , пометен от земетресение. С тази земна , разтърсваща сила и предстоеше да се запознае .... Скоро .