автор: perlitta

само задавя се желанието,
изгубено във кожата ти бяла
между звезди и островчета.
Само задавя се и се отдръпва
със ужас като приближиш,
да не събуди чуждото във тебе
да не порозовее бялото,
да не настръхнат бемчиците,
да не избягат блясъците от очите,
косата да не се изправи.

Само отдръпва се като вълна,
изхълцва между камъни и островчета,
но продължава да се люшка в бреговете ти.

Само се люшва тихото желание
назад към черните ми дълбини,
където блясъците ти се губят в сенки,
а отраженията на парчета се разсипват,
да не събуди чуждото във мене,
да не пресъхна, да не загрубея,
като ръбата сол по сивите скали,

само отдръпва се,
за да се върне пак
и продължава да се люшка в бреговете ти