автор: abonat

Както чистих си ухото,
в мозъка си бръкнах.
Доста стреснах се, защото
бръмбарче оттам измъкнах.

Зарад таз гадинка бедна
цяла нощ не мигнах!
Чак към призори ми светна –
и до този извод стигнах:

Моят мозък е вселена
от синтагми и идеи –
затуй главата ми свещена
пълна е със скарабеи!