автор: La_ik

Въря си оня ден пукрай дерето
И ми е кеф, че там е ладовина
Отпущено мий некък и сънливо
И оп...изскочиа пред мен двъмина.

-"Пърите, викат, давай! Нема начин!
Ей ся шъ тъ заколим къту пиле"
Уплаших съ, зер имам само лефче
Убидът ли съ, става....маму милъ.

На гявол дъ съ прАиш – ич не иде.
На бъбъит – не мий тъкъф фасоня,
Та щъ не щъ – реших да съ ръскрия
"То ас, момчета, рАботя шпионин.

Ф Кратунци съм утскоро, пу задача.
Ма ми не плащат, щото немам донос.
Хъ, пумугнети, после шъ делиме
Не въ гъбаркам – сичко е законно."

Уплашиха съ тиз ми ти айдуци
"Сакън, шъ ни набуташ в пулитика"
СурнАха съ надоле из дерето
Къту идни глигани, дет съ вика.

Прибрах съ ф село – чака мъ слухтене.
Шъ требва тоз въпрос да шпиониргвам:
"Чешити ли са Ората ф Кратунци,
ил извънземни, както подозирам".

От НАСА мъ прътиха да проуча
Къф ген съ въди в пустите чешити
Фъф случай, че излезат марсиянци
- дъ съ клунирът, бъръбар с кузити.