автор: Lachistata

Сияйни зари ни дариха
със светла прелюдия.
Белоцветната вишна
с ръцете си милваше
бяла фасада.
В онази градина,
където забравих душата си,
намерих зеления цвят
на лозницата,
гръдта си наляла със вино-
кипящо и шумно,
окъпано в слънце...
Тихо е... Толкова тихо...
Застинало...
Само стройните ритми
на колело воденично
ми спомнят
за пресния двор,
подгизнал от пролет...

Аз може би ще смогна
нещо да взема за Там...
дори да е само
лист от цветеца на праскова.