автор: kolobarat

Титанични бяха Древните и волята начена пътя на Вечността, закърмена от Силата и Вярата в IYI.

Дедите ни надмогнаха смирението и огънят на кръвта отново извоюва правото ни на бъдеще.
Още ли са в нас Силата, Волята и Вярата?
Изгубихме ли Пътя?
Отшумя ли Вечността от разпилените ни души?
Крачим угнетени в несретата и отброяваме сиромашките си делници.
Трудно преглъщаме упадъка, но мълчаливо упорстваме - генетично заложени от Сътворението.
А някъде в уморената ни същност проблясва надеждата за милостта на Спасителя.
Потапям се в отворените рани на отминалото днес и не търся упойка за тътена в сърцето си.
Разтварям болката и търся пречистване.
Мечтая силно да съм като Древните - частица от Вселената, неомърсена от позора на Времето !