автор: dara33

Желанието в мене напира.
Ноща ме притиска и плача.
В студени прегръдки сама,
на нейната тъмна страна.

Защото ноща е, и светла,
когато звезда заблести
усмихвам се аз на момента
не чувствам студената нощ.

Желанието в мене крещи.
Напира. Напира. Напира.
Усещам се топла в ноща
и сякаш вулкан, не жена...

Ноща е изпълнена с мисли,
желание тихо поспри, миг.
После отново връхлитай ме ти
и студената нощ ще отлита.

Желанието в мене е странно.
И малко прилича на болест.
Не мога да спя. Луда съм. Пиша.
Желанието в мене крещи...