автор: alabam

Земята ме посреща зажадняла
за мъжката ми ласка.Като любовница.
Отпускам се на топлото И тяло,
и ме завиват скитниците облаци.

Под пръстите пулсира чернозема,
и като корени по тях попива
във мойто тяло силата вълшебна
и право там - в сърцето ми отива.

И нека времето да спре, светът да онемее,
защото чувствам, че докато дишам,
за теб, земя свещенна, аз ще пея,
и тази песен сядам да напиша !