автор: Rumen_ne

На тези , които търсих и ни намерих.
На тези,които имах и загубих.
На тези , с които плаках и ме забравиха,
които обичах и си отиваха,
които не можах да имам.
На тези , които излъгах и не ми простиха.
На тези, които не ме разбраха.
На тях посвещавам моята песен.

Аз не съм те забравил.
Ти си тук.
Между мен и огледалото.
Огледалото на твоите прозрачни спомени.
Ела.
Докосни ме.
Това е кръв.Памет.Дихание.
Обичам те.
Обичам твноите дрипи.
Твоите белези.
Обичам спарения дъх на косите ти.
Обичам тялото ти.
То е нежно и бяло,
а по него са зинали пори.
От тях капе пот.
Ти ела , прегърни ме
и забий ноктите си в мен.
Дълбоко в мен.
Долепи нежно зъби до ръката ми
и разкъсай вените ми.
Тогава измий лицето си
с кръвта и започни да плачеш.
Сълзите ще текат по крехките ти рамене.
И ще капят.
Ще капят по мен.
Две потни ръце ще се хлъзнат по краката ти.
Моите ръце.
После пръсти с изгризани нокти
ще се впият в очите ти.
Смей се.Смей се и пей
със сподавени хрипове.
И вярвай, че това не си ти.
Някой друг е...
А ти си красива.