Догаря и последната цигара...
Отново самотната стая е празна.
Не зная кое сега ме изгаря -
кървящия залез или обич напразна.
С последната отронваща се пепел
се ронят и остатъците от душата,
а любовта ми, себе си обрекла,
опитва се да се прости със светлината.
Сълза се стича и дупка прогаря,
а мислите се лутат като слепи…
Изгоря дори последната цигара...
...Всичко това е толкова нелепо…