автор: ma_gi

*приказка за възрастни

Имало някога-едно време,
някъде-в някакво царство,
замък стар,сред градини зелени,
със омайна,добра господарка.
Там отсядали с дворцова свита
рицари-конници уморени-
жадни за нейната топла усмивка.
Пиели сила и отново поемали
да се сражават в битки велики,
яздейки гордо под нейното знаме-
силни,нетрепващи от жестоките вИкове
на магьосници,тролове,зли великани...

Ала някаква черна магия
омагьоса прекрасния замък:
сухи тръни и остри бодили
са опасали гранитните камъни.
И потънала в сън е добрата царкиня,
никой в залите вече не влиза-
няма походи,няма честни турнири,
няма рицари в бляскави ризници...

На Доброто в старинния замък
те пренесоха моите думи,
омагьосана в адските пламъци
чака Истината да я целунем.
Знам- не вярваме в приказки ние,
ни в победата на добрите,
наше верую,знам,са магиите,
дето правят стомасите сити.
Ако можех във вас да събудя-
и за малко-душите заспали,
бихте зърнали приказно чудо:
как се буди спяща красавица!