автор: miglena

Ееее, хайде да не си играем на любов!...
Безмислено е да обричаме приказността
на прозаичност и смелите фантазии
да претопяваме във нелиричност... :)))
Не ме е страх пред Нета и пред Бога
да спра да се преструвам, че нямам
време да се спра до теб и да целувам...
не друго, а връхчетата на пръстите ти,
през които теб не те е страх да ми пишеш
всички твои безобразно хаотични мисли...

Не ме е страх от сенките на ревността ти,
усмихвам се на детското ти цупене, когато
сякаш съм далеко, зад мъглата-невидимка,
и още повече ми става весело, като се опитваш
"да ми го върнеш" и на свой ред някъде
се запиляваш, мрачно смръщен и потайничко
уплашен, че може би разлюбила съм те....

Ейййй, как бих могла? Та всъщност, досега
бе всичко само на игра, наужким, сладостно
в приказността и "нищото общо с реалността",
не би могъл да губиш, нито да печелиш нещо,
което няма плът и кръв, не диша, не умира,
не боли, но и не спира да прониква в теб и
в мене също, то иска си живот и няма страх,
защото нищо не е преживяло, защото няма
нито спомени, нито раздели, нито страдало е
от любовна мъка, то е ... твоята нова програма,
която те очаква някак предопредолено -
не от теб, не от звездите и съдбата, а от
твоето желание неистово да ... не те е страх
отново не наужким да обичаш, без да играеш...

Ала не можеш... И това ще те влудява, без
да е необходимо. Няма нищо страшно, животът ти
си продължава, и нищо свое няма да загубиш,
нито семейството, нито флиртуването, нито
начина си на живот... нищо няма да изгубиш
от себе си... и в това, уви, губиш шанса
нещо да се промени... и има за какво да те е страх
от нерешителността ти да направиш нови грешки,
но хайде - мечка страх, тебе не, а?! Хайде де!

Всичко е безгрижно, като на игра! Без никакви
условия, обвързвания, както си могъл, когато
бил си само устрем и мечти и ... нямало е страх...
Аууу, нелепо е така да се опитвам да те уча
да забравиш грижите, да си дете отново...
Отвсякъде засипан си с разумни доводи,
със извинения да следваш норми и закони...
А иска ти се волно да летиш, ми хайде де!
Лети! Със мен е лесно! И не искам нищичко
в замяна - достатъчно ми е, че с теб летя :)

Хем е игра, хем е реално, не става дума за
любов в класическия смисъл, не става дума
и за страст, не и за обич, това е нещо ново
и за тебе, и за мен - играем себе си и роли,
играем виртуалните фантазии, играем своето
въображение, играем приказни герои, веднъж
създаваме ги, веднъж ги правим на резил,
веднъж ги търсим, веднъж бегом отскачаме
до пристана уютен на разграфеността...Оуххх

Игра ли е това!?! За мен, това е реалността.
Моята приказна реалност. Моята реална приказка.
И ти си най-учтиво и искрено поканен да си
моят мил партньор в ... играта ми на забавление.
Аз нямам друг живот...

******
Еххх, хайде сега, мили мои Хулитери, Феи и
приятелки любими, разпънете ме на кръст,
направете ме на нищо, кажете ми, че
не ми е време за игра, че нужно е да пораста,
да имам като другите свой дом, свое ....
Уауууу, бях вашата Любима Фея, и пак
ще бъда... утре... Днес играя ....
Залагам всичко, което бях и съм и
може би ще бъда някой ден...
В безумния хазарт на тази игра....
Вие кажете каква е :)))