дали пък любовта ни не е вечна
осеяна с вълшебен прах и всичко в нея е човешко
и всичко може би разбрах осеяна в сърцето болка
невиждаща без път на вън и никои в тъмното невижда
и грее огън в плът и кръв,а някой сигурно ще спори за моята любов и даже ще обори живота сив суров,
но няма пътища безкрайни това разбрах
безпирно духът се кланя в сълзи и в грях,
а от живота ще печелим хиляди неща
едва ли ще разперим крилете на страста
ще блеснат светлини в мрака ще грейнат хиляди звезди
една любов на вън те чака ела и я вземи!