автор: angar

"От улыбки хмурый день светлей!"

Да, усмивката е като Слънцето! И дори по-ценна, защото Слънцето може да бъде закрито от облаци и денят да помръкне, а усмивката зависи само от нас, нея никой не може да ни отнеме!

Има една поетеса - Усмивчица! Винаги се усмихва! От това и физиономията й е станала такава - усмихната. Особено когато не се наблюдава! Представям си я и нощем как спи и се усмихва; а отблясъците от усмивките й играят по тавана!

А пък какви усмихнати отзиви пише! Отпреди четири години пазя нейни отзиви и като си ги погледна, винаги се усмихвам!

А съществува и писателска усмивка. Писателската усмивка е придружена с думи. А какви ще са думите, зависи от писателя.

Има едно писателче. Погледне към небето, усмихне се и каже: да се продъниш дано! Ще се усмихне на вятъра: няма ли да спреш най после, мръснико! Усмихне се на земята: каква си кална и гадна! Докосне кората на върбата и се усмихне: виж каква си стара и сбръчкана! И до дъба ще се усмихне: от старостта ли си така глупав, или по природа си си толкова тъп!

А пък какви усмихнати отзиви прави! Ще се усмихне - вътрешно - и ще напише: "Пълна тъпотия! Двойката ти е от мене!"

Срещне те във форума и ти се усмихне: "Как си? Дреме ми на фонтанчето за тебе!" Или: "Проста патка! Стой си в блатото!"

Прясното мляко погледне, усмихне се - и го подкваси!