Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 1
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: JasminJasminA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт люлката до гроба
раздел: Фантастика
автор: rupani

Червеите бяха работили денонощно върху изграждането на тялото. Сега последните от тях вече запушваха последните дупки в ковчега и бързаха да се оттеглят. Усещаха, че скоро ще заиграят лопатите.
........
Декстър с умиление гледаше как изваждат ковчега на баща му от гроба. Как ли щеше да изглежда той? Дали щеше да прилича на него? Или повече щеше да прилича на сестра му?
Отстрани старата му майка също потропваше нетърпеливо. Вече беше на възраст, когато и се искаше собствен мъж. Тъй, гледайки Декстър, й се струваше, че ще е висок и представителен мъж. Кой знае... Каква ли щеше да му е косата? Декстър беше къдрокос и чернокос, а сестра му беше руса, като нея. Вероятно и баща им щеше да е с тъмна чуплива коса.
.......
Ковчегът беше положен внимателно на катафалката и всички тръгнаха към параклиса. Не можеше да отварят ковчега преди да стигнат параклиса. Не беше редно.
До Декстър вървеше жена му. Доста измъчена беше. Преди месец само бяха вкарали в нея най-възрастния им син, който още риташе, но скоро щеше да изнемощее достатъчно за да спре.
Луси, жената на Декстър, в момента усилено изсмукваше живота от сина си. Това й беше първото дете. Имаха още един син и една дъщеря, които след съответно четири и седем години тя щеше да бъде длъжна да поеме и унищожи.
Тежка работа, но я крепеше само надеждата, че свекърва и ще се мъчи подобаващо с Декстър след четиридесет години. Декстър беше едър, с голяма глава. Едва ли щеше да влезе в майка си по-лек от четири и половина кила.
........
В параклиса ги посрещна усмихнат падре Виторио. Виждаше той пламъкът в очите на всички, но ритуалът трябваше да се спази.
Носачите положиха внимателно ковчега на мраморната маса и се отдръпнаха. Бяха платили на Декстър парите за работата още преди да почнат да разравят гроба, та сега направо си тръгнаха.
Най-после вдигнаха капака на ковчега.
Хубав ковчег бяха направили червеите. В това гробище червеите произвеждаха само първокачествени ковчези.
Надигнаха савана.
- Ау, колко е сладък! – не се сдържа майката на Декстър.
Приятно зеленикъв, с отворена уста, гърбъв нос и морави петна по челото и бузите, рядка бяла коса и поразени от артрит пръсти на ръцете... новият мъж в семейството беше истински красавец. Косата му наистина беше чуплива, беше едър.
- Как ще го кръстим? – запита Луси
- Мама да каже! – развълнувано отстъпи това свещено право на майка си Декстър.
- Ще го кръстим Семюъл! – през сълзи промълви майката.
- О, мамо, колко си добра! – съвсем се развълнува Декстър.
Майка му беше избрала да даде на баща му неговото второ име.
А можеше и да не го прави. Можеше да реши този мъж да не е баща на Декстър. Можеше да му каже, че това не е баща му. Имаше доста такива случаи напоследък.
Декстър вече си имаше баща!
Падре Виторио благоговейно записа „Семюъл” в книгата и зачака второто име.
- Нека е... Ричард! – каза майката
„Ричард” – хубаво име, замисли се падре Виторио. Дали щеше да е жив да изрови и Ричард от гроба? Оставаха му трийсетина години живот...
.......
- Е, честито! – стисна ръцете им падре Виторио – Може да го погледате още пет минути и го изнасяйте. Чакат ме още пет изравяния до обяд.
- Не, мисля, че ще си го вземем веднага. – успокои го Декстър. – Мисля, че няма търпение да влезе в новия си дом.
- Къде избрахте да се съживи? – полюбопитства падрето
- В тоалетната. Паднал зад вратата. Появата му на този свят трябва да е вълуваща!
- Да, да.. – поклати глава падрето.
А вътрешно се разкъсваше от завист. Той се беше съживил в най-обикновено болнично легло, само с една система в ръката. Тривиално!
.......
Но... лекарят ги разочарова. Нямаше да стане зад вратата. Най-добре беше в болницата.
- Е, не може ли поне на улицата? До някое дърво? – не се отказваше Декстър
- Разберете! – ядосваше се лекарят – Такова продължително боледуване трябва да се изкара на легло!
.....
В крайна сметка се споразумяха поне да е паднал от леглото. Така го и нагласиха на другия ден. Нарочно опразниха стаята. Слава богу, съживяването се очакваше през нощта, когато всички спяха....


Публикувано от railleuse на 22.05.2007 @ 16:12:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   rupani

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.10.2021 год. / 07:27:52 часа

добави твой текст
"От люлката до гроба" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От люлката до гроба
от SARITA на 22.05.2007 @ 17:25:36
(Профил | Изпрати бележка)
:))
Ей, страхотен си! Идеята ти направо ме разби!
Браво!


Re: От люлката до гроба
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 22.05.2007 @ 17:53:44
(Профил | Изпрати бележка)
Оригинален замисъл и изпълнение. Напомня ми на фантастичен разказ на Бредбъри. Но просто не ми допада.


Re: От люлката до гроба
от glishev (glishev@abv.bg) на 06.06.2007 @ 03:07:46
(Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/
Много добро. Прилича не само на Бредбъри, но може би и на Шекли. Хареса ми.