автор: Izvor

( на Писана,
дошла на света днес
като всеки от нас – с болка -
за радост, Обич... и мое щастие * )

По скути здрач
венерин шепот капе
в лунна чаша.
Разтваря
сърпът-дъно
пъпка светлометност ~
забравил и земя, и тежест
ражда те в безумните съцветия
на стъпки жажда по н е с т ъ м в а н е ~
през бързопера мрежа
по-нататък,
нежно...
немерна
за едно завъртане,
безименно-всесилна слятост,
изящна като върховете
на бездомните ти
пръстчета.

Отпий, Чин-чин,

бъди честита
по извивките безкрай
на еликсирната, поточна воля :

– надолу ~ нощ спиртно-завихрена,
заченала две тръпки изгрев –
сок от първата бреза,

– нагоре ~ взрив от чай зелен,
творящ от утрото събуждане на сънища –
фенерче на светулка, спящо в лъч покой жасминен ...

Искам
до съмнало
да те разкъсвам,
вързал в примките на ада си
най-зрелите повеи на бедрата ти

и да възкръсваш, все по-ангелски отключваща ми
чудната мистерия
на миг!


Засмян рожден ден ти желая,

кротка палавнице ~

жива, грешна,


праведна от цвят до плод,

каквато си... – Любов, ж и в о т , наздраве !!!




20.05.2007, с. Надежда за безвремие ~ ~ ~