Ще я отрежа тази коса-
конска опашка, неистова,
стига вятър я вя,
стига ги мами жребците.
Ще ги скрия тези очи,
стига намигат и светят,
пълни с незнайно какво,
дето го виждат мъжете.
Ще я затворя тази уста,
стига е раждала думи.
Ще я затворя, ще си мълча
и ще се правя на умна.
Ще си нарежа и ризата,
по самодивски дето се вие-
край, стига скитане-
на бебешки дрешки ще я нашия...