автор: galachad

Капката увисна в пространството въртейки се и отразявайки околните предмети.
Той се усмихна. Харесваше му да се усмихва. Харесваше му да наблюдава тази капка. Тя се държеше съвсем необичайно. Ситуийрайки полет в нереалноста. Нямаше реалност съществуваше само тя, тук и сега, и летежа й, а него го нямаше. Само си мислеше, че съществува. Попита хората които случайно минаваха от там, никой не видя чудото. И него не забелязаха. Приказваха си за нещо, скучно. Върна се за да наблюдава капката. Вече нищо друго не го интересуваше. Имаше кросани и кисело мляко в хладилника. Връщаше се само за да напълни стомаха си и отново отиваше да наблюдава капката. От време на време го посещаваха приятели, приказваше си с тях и бързаше да ги отпрати, капката беше обсебила съзнанието и мислите му. Почти солипстично. Усмихна се . Някой му разказа виц за милиционери. Изгледа го учудено. Наблюдава я до момента когато се изпари от слънцето. Стана малка и изчезна, знаеше, че се е превърнала в пара. Останалото не го интересуваше. Някой разказа виц за милиционери. Той измисли края на вица. Смяха се . Харесваше му да се смее.