Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: hadenn
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13734

Онлайн са:
Анонимни: 59
ХуЛитери: 9
Всичко: 68

Онлайн сега:
:: samotnik
:: rosi45
:: mariq-desislava
:: barfly
:: Mitko19
:: Angelche
:: Markoni55
:: Bukvist
:: zebaitel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНосачът
раздел: Приказки
автор: rupani

- Какво е това, о премъдрий Мукава? Защо си яхнал този човек?
- Дълго е за обяснение, о премъдрий Ръкав. Спасих майка му от болест и той пожела да ме носи цял живот на гърба си. Много е удобно.
- По-удобно от магаре?
- Ами да. Може да се катери по отвесни скали по-добре от коза. Може да ме чеше по гърба, като ме засърби... Пък и така повече народ се събира. Работата ми потръгна, откакто го яхнах. Хората се дивят.
- Хехе, хитрий Мукава! Откога не сме се виждали!
- От близо три години, май...
- Е, как?
- Ами....
- Аха! А аз.
- Еееее, браво! Ще!
Мъдреците вече говореха по работа и се разбираха от половин дума.
Побъбриха си така половин час.
Мукава пое към близкото село. Имаше няколко нерешени казуса от битово естество и кръщене, за което научи от Ръкав.
......
Мъдрецът заспа още в ръцете на носача, тананикайки си нещо – бая винце си беше дръпнал тази вечер. Носачът го положи внимателно на леглото и легна на пода до него. Свит на топка.
Беше черен як мъж. Носеше само някакъв парцал около слабините , да си прикрива срамотиите.
- Къш, къш! – изсъска му стопанката на дома.
Беше дошла да вземе дрехите на мъдреца, да го опере. Беше вършила тази работа и друг път, та нямаше нужда от помощта на носача.
Носачът покорно се насочи към обора. Сви се там, пак на топка, в сеното и впери очи в тъмното.
Носачът никога не спеше.
.....
Преди три години майка му умря.
Изпи някакви билки за да спре лошата си кашлица и умря след три дни непрекъсната треска.
Носачът продаде всичко, даде парите на сестра си, придума една съседка да се престори на болна и извика мъдрецът да я лекува.
Мъдрецът бе дал билките на майка му.
……
Понесе мъдреца носачът, с тайното намерение да го погуби някъде по особено мъчителен начин.
Но не бързаше. Изчакваше. Всяка смърт, която му идваше в главата, му се струваше малко изкупление за погубената му майка.
Носеше го той. По напечени от слънцето каменисти пътеки го носеше. През буйни реки го пренасяше, по обрасли с драки отвесни скали го изкачваше до върха. Носеше го.
Свикна да яде всичко, свикна да се отнасят с него като с добитък, свикна да не говори. Откакто понесе мъдреца, дума не бе излизала от устата му.
Много научи той за мъдреца и за мъдростта му.
Всичките му знания попи, като изсъхнала почва – случаен дъжд. Всяка билка, какво лекува, научи и всички грешки на мъдреца видя. И тайно сменяше билките, когато мъдрецът грешеше, но на решенията му не можеше да повлияе.
Носачът отдавна бе спрвл да мисли за отмъщение.
Носачът само търпеливо чакаше.
.......
И ето, че днес дългоочакваният миг настъпи.
Носачът изчака всичко в къщата да заспи и тихомълком излезе от обора. Прекоси на пръсти двора и прескочи оградата.
......
Бързо намери мястото. Беше в края на селото. Беше зле скалъпена колиба от вършини.
Вътре имаше човек.
Носачът запуши устата му с длан и започна да му говори.
Говори му дълго. Тихо и спокойно. Човекът постепенно се успокои и нямаше нужда дланта да запушва устата му.
Кимна с глава и двамата потънаха в мрака.
........
На другият ден мъдрецът, изпран и изкъпан напусна селото, носен от своя носач. Хората го изпратиха подобаващо. Той само им махаше и се усмихваше.
А в другия край на селото, в колибата му от вършини откриха мъртъв един просяк, който наскоро се бе заселил тук. Беше удушен, но никой не тръгна да търси убиеца. Изхвърлиха тялото му в реката.
Никой не забеляза поразителната прилика с мъдреца, който преди малко бе напуснал селото.
......
А на този мъдрец бе писано да стане най-великият мъдрец, който тези планини бяха виждали някога.
Но това засега го знаеше само носачът.



Публикувано от BlackCat на 20.05.2007 @ 18:24:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   rupani

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.04.2018 год. / 10:25:29 часа

добави твой текст
"Носачът" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Носачът
от ach на 20.05.2007 @ 19:39:15
(Профил | Изпрати бележка)
едвам ме съгласи.
инак, браво!


Re: Носачът
от jonkata на 20.05.2007 @ 19:56:22
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Аз май изтървах дирите на мъдреците, но приказката ми хареса! :)
Поздрави!


Re: Носачът
от secret_rose на 01.12.2011 @ 13:07:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много хубава история...