автор: TheViktorian

Няма да те моля още,
думите захвърлям настрана
Гълъбите си почиват нощем,
а дъждът е моята тъга.
„Има между нашите вселени
пропаст с много стръмни брегове!”
Стичаш се от скъсаните вени.
Как горчиво е любов да се краде.
Исках много аз да те прегърна,
но ръцете ми преминаха през теб.
А гласът на славея превърна
на палача в грубия ответ.
Непрестанно носиш очилата,
през които друг във мен видя.
Има ли си име самотата
срещна ни, но не ни запозна.
Стъкълце в окото ми остави,
каза ми, че някога ще се стопи.
…стъпките по стълбите заспали:
„Забрави за мене, забрави!”