автор: selena

"Косата й се влачела подире й като копринена река." ("Косачи". Й. Йовков), Отбруленото от зарзалата клонче падна на косата й. ("Крадецът на праскови". Е. Станев)...,...,..





Ръката й нанесе нова кожа
върху раните му,
вдъхна вяра в силата
на стъпките по петите
на почти невъзможното –
да бъде безсмъртен.
Окачи косата си на рамото му,
изплете си люлка,
засилваше се между двете ребра
и заспиваше до душата му.
Умееше да бъде малко цинична -
пиеше
и пушеше,
без обаче да добива хромов оттенък,
после със смеха на гузен ангел
засияваше в ослепителнобяло.
Той в пристъп на ярост
я обвини, че не е истинска
и манипулира с
реалните измерения на душата му,
тя се засрами от чутото,
най-вече от нелепата си
възторжена смелост -
етo че най-после краищата на косата й
започнаха да цъфтят -
като на всички останали.