Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 208
ХуЛитери: 3
Всичко: 211

Онлайн сега:
:: karmelitass
:: Icy
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт плодовете им...
раздел: Поезия
автор: nig

Влачим нозете си
и размазваме капките кръв
по платната на своите картини,
които после наричаме изкуство.
Дърпаме думите, разкъсваме ги на
хиляди малки парченца и после
с изподрани пръсти се мъчим
да бръкнем в окото
на изтерзаната поезия,
та никога да не види делата ни.
Наричаме безумци всички,
които вкусили от прелестта на самотата
завинаги склоняват глава
под топлата и гръд.
Крещим на глупците,
дръзнали дори да се усъмнят
в почтеността на нашата
развратна любовница целта,
която прескочила очертанията си,
се превръща в кръвожаден звяр,
преследващ собственото си оцеляване.
Убиваме мислите,
имали неблагоразумието
да осквернят с мръсните си пипала
нашия „съвършен” морал
и заличаваме всички следи
от извършеното престъпление
посредством няколко назидателни думи
и порция набързо сварена самоирония.
Гоним свободата като диво животно
и точим ножовете си за мига,
във който ще я принесем в жертва
на страховете си.
А колко близо е пътя -
ако изтръгнем от гърдите,
ударите на неспокойното си сърце
и оплискаме с мълчанието му
стената на цялото страдание,
тогава и последното камъче
ще закрещи във предсмъртна агония,
откривайки пътя ни към хоризонта.
И там, в тишината,
окъпани от топлата кръв
на обезглавената съвест,
ние ще бъдем.


Публикувано от BlackCat на 19.05.2007 @ 20:26:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   nig

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 36863
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"От плодовете им..." | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От плодовете им...
от PaperTears на 19.05.2007 @ 22:46:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.last.fm/user/PaperTears/
Много ми хареса мирисът на кръв в тези стихове, макар че не си падам по тези неща кой знае колко.
Метафорите ти ме вдъхновяват, особено тази за сварената самоирония. Последните четири реда са изключително силни.
Въобще, вложил/а си някаква необяснима част от себе си. Тя не може да се види или пипне, просто я усещаш, когато четеш произведението.
Единственото, което не успях да разбера по някакъв мой си начин, беше заглавието. Явно то си остава скрит знак.
Поздрав, това стана личен фаворит.


Re: От плодовете им...
от nig (nig79@abv.bg) на 20.05.2007 @ 00:29:49
(Профил | Изпрати бележка)
"16. от плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?"

Евангелие от Матея, 7-ма глава

Това е текстът, от който е заето заглавието. Грешката е моя - трябваше да напиша цитатът непосредствено след заглавието... Все пак никой не е длъжен да ми чете мислите :)))
Благодаря ти за прочита и оценката!

]


Re: От плодовете им...
от regina (radost6@bluebottle.com) на 19.05.2007 @ 23:49:05
(Профил | Изпрати бележка)
Съвършено верно!
Поздрав!


Re: От плодовете им...
от nig (nig79@abv.bg) на 20.05.2007 @ 00:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
"Верно с оригинала" :)))
Поздрав и от мен!

]


Re: От плодовете им...
от Jiva на 20.05.2007 @ 00:19:11
(Профил | Изпрати бележка)
вероятно не си го мислил, но асоциирах със "сърцето на данко" от горки в горчива (недоварена) ирония...а бъденето може да бъде наистина относително кратко (или дълго) - докато е топла кръвта...

харесах!


Re: От плодовете им...
от nig (nig79@abv.bg) на 20.05.2007 @ 00:53:20
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам как да ти благодаря - успях да го открия този разказ(Бог да пази Гугъл:)) и страшно ми хареса. Внушението там е по скоро в посока на любовта и всеотдайността към хората, докато моят поглед е само към себе си(навярно съм по-егоистичен от Горки:)))), но при всички положения има много допирни точки.
Поздрави!

]


Re: От плодовете им...
от Jiva на 20.05.2007 @ 12:58:07
(Профил | Изпрати бележка)
о, да - при горки романтическата утопия "аз в името на другите" все още е възможна...но на мен ми е по-близо твоето "аз в името на самия мен" - убедена съм, че човек може да свърши повече полезни неща, ако остане, отколкото ако се жертва за нещо със съмнително продължение...(а демоничната ти образност издава сетивност и неспокойства не само за теб самия...и си заслужава да бъдеш)

поздрави:))

]