Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: KriMiTo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14126

Онлайн са:
Анонимни: 405
ХуЛитери: 2
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: durak
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПонякога забравям
раздел: Поезия
автор: x_ahav

Понякога забравям за значенията.
Живея се наопаки и сигурно,
когато не пристигам точно в девет
за закъснението обвинявам други дяволи,
които все ме вземат не на място
и не на място после с тях седим и пием.
Понякога от себе си се крия.
Май от дете обичам тази жуменка.
Какво като ми търсиш оправдания.
Така ми е омръзнало от вятър,
че предпочитам вече други мелници
и други много остри камъни...
Какво като такива хич не мелели
брашно.Нали са скъпи триците.
Подреждам се понякога по жиците
със някое готово ято. Ще пътувам,
но друг път, а сега си мисля,
че много кал ми трябва за гнездото
и сламка, за която да се хвана.
Измъти ли се нещо – има смисъл
и благородство
в кукувичите яйца на пролет.
Понякога забравям за значенията
и ги обръщам толкова наопаки,
и толкова обратно се сънувам,
че някога току виж се събудя
когато ме разказва друга приказка,
която не обича положителни
и никакви такива разни други,
но пък за сметка на това е истинска...
Понякога се сещам, че си липсвам.


Публикувано от BlackCat на 19.05.2007 @ 14:54:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   x_ahav

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
461 четения | оценка няма

показвания 40904
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Понякога забравям" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Понякога забравям
от regina (radost6@bluebottle.com) на 19.05.2007 @ 15:10:15
(Профил | Изпрати бележка)
Само не забравяй да си обръщаш сегиз-тогаз яйцата!При мътене е задължително!!
Пък били те и кукувичи...


Re: Понякога забравям
от x_ahav на 19.05.2007 @ 15:41:19
(Профил | Изпрати бележка)
))))))

]


Re: Понякога забравям
от regina (radost6@bluebottle.com) на 19.05.2007 @ 15:51:07
(Профил | Изпрати бележка)
?!?

]


Re: Понякога забравям
от Marta на 19.05.2007 @ 16:07:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Понякога си с повече значения,
тогава се опитвам да навържа
лютичетата с плюшеното време,
заспало на фотьойлите по ъглите.
Привиквам повече със окончанията,
които капките натъртват по перваза,
аквариумни стават и поляните -
отнето място за романтика и залези.
Това се случва във дъждовните недели,
дъждовни паяци оплели са стъклата
в безбройните си, монотонни мрежи
и мокрят на небето стъпалата.
На сухо(vine) сме и смеем се на опита му
да ни превърне в почивни риби,
такъв невръстен Ной, така неопитен си
когато скуката преде и те приспива.


Мога да кажа, че хахавостта ти е ужаааасно заразна, повече от грипните вируси напоследък ;))))))


Re: Понякога забравям
от x_ahav на 19.05.2007 @ 16:08:48
(Профил | Изпрати бележка)
)))

]


Re: Понякога забравям
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 20.05.2007 @ 00:31:22
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Страхотна си! Това, което често ни липсва, е успокояващото и сигурно усещане за себе си.
Поздрави за хубавия стих!:)