автор: Nadya

Вали, вали...Уж, отвън
тихичко гали прозореца,
и се влива в душата ми,
и отмива соленото,
и е разтворена раковина.

Жадно се вслушвам
в гласа на пролетния вятър,
понесъл топъл дъжд,
пречистващ синьото
и не се страхувам,
и съм разсъблечена емоция,
и нямам нужда от чадър.

Вали, вали...Уж, отвън,
а намира онзи таен код
в сърцето ми, след който
ще оставим думите сами
да ни открият.