автор: x_ahav

Скучая в събота.Измислям си, че идвам
и сядаме с измислиците ти на масата,
и ти ме гледаш с неприкрито удивление,
и двамата се правим, че забравяме
страха от другото. И ти разказваш трескаво,
и тишината се разкъсва на синкопи,
и ми е малко жал да скъсам шеста струна,
защото пръстите ти ще забравят пътя си.
Измислям си. Във събота се сбъдват
единствено баналните истории,
незаслужаващи дори гърба на сметката.
Идеята ти за живот в платно на Полак
май малко куца.(Явно е от рамката.)
Скучая в събота.Четеш ли между редовете?
Недей се припознава във поантата.