Пасища нямаме. И преживяваме
в суха, нитранена тиня.
Копита кърнеят и четина пада.
Стихва нагонът-лавина.
Но с гняв насъбрал се - ще ви връхлитнем!
Ще звъннат лъщящи витрини;
тела си ще врежем с рев най-неистов -
кръвта ви сред смерч ще застине.
Ще хъркат спирачки пред нашата сянка,
ще кипва асфалта, паважа...
Ще сринем гаражи, бутици и банки...
Съня ви, деня ви ще смажем...
Така ще ни видите! И ще забивате
пики, харпуни, ножове...
Целете се точно. Плачете за бивола.
И пейте за вити рогове!