автор: x_ahav

Колко му е да напиша нещо глупаво,
нещо незначително до втръсване
и да ти го пратя допоискване,
въпреки че ти едва ли искаш,
въпреки че имаш друга работа,
други равнини и други помисли,
друг ти е цъфтежа на възможностите...
Невъзможно е да си приличаме,
затова ти пиша тези глупости.
(По-добре от снимка все пак мисля.)
Мога да съм в ярко неглижирано
и да се развея под носа ти.
Вярвам, периферното ти зрение
все ще улови това движение.
Извинявай, че ти късам нервите,
но пък знам да връзвам морски възли
и платна да кърпя, и да шия
мъжки ризи с бял конец по черното.
Мога да ти пиша за вечеря,
за да ме преглътнеш лесно с виното.
Знам че пиеш ли - ти става криво,
но на кой му трябват тези прави линии.
Мога да ти пиша. Пращам поздрави!
Поздрави околната действителност!
И прощавай, но ми свърши листа.