автор: x_ahav

Насън е много леко и естествено
да си говорим, после да се имаме,
небето да застилаш със покривка
и да вечеряме с парче от лунна пита
и сол, нагарчаща от толкова очакване.
Насън забравям всички грозни факти,
успявам да се смея относително,
измислям океани, пускам кораби
и ти се примиряваш с абордажа ми.
Не искам да те будя, но понеже
земята се върти все пак и бърза -
вземи си заизпът вързопче сигурност
и дай опипом да намерим перилата
на тази глупава небесна стълба
и после от високо да се спуснем.
Във ниското успяваш да си себе си.
Да имаш здрава почва под краката си,
е второто ти аз. Не ти отива,
но вече свиквам. Даже не е тъжно
и знам, че никое събуждане не заслужава
и пет минути мъка. Хайде, тръгвай!
И не забравяй, изгаси звездите!
Светът обича да пести енергия.