автор: maniveni

Във една дъбрава на цветенце бяло
малката светулка седнала на люлка
слънчев лъч я грее, вятър я люлее,
а пък тя самичка весело си пее.

Казват че съм малко, дребно буболече,
но когато мръкне и не виждат вече,
кой ще им помогне в гъстата дъбрава
да се върнат в къщи през гората стара?

Имам си фенерче пътя им показвам
и посока вярна в тъмното им казвам
да ме мерят всички според добрината
не голям си с ръста ами със делата!