автор: dara33

         на Мая

В една страна, където почти не изгрявало слънце, и винаги било тъмно и мрачно живеело едно момиче. Мая се наричало, и било красиво, като майски ден...но тя не знаела това. Просто не била виждала слънцето. Само красиво звездно небе, и луна бяла и красива далече от небето и намигвали, когато искала да заспи. Тя се страхувала от тъмното, но всъщност не знаела какво е светло. Освен лунната светлина друга светлина не познавала.
Живеело момичето Мая сред тъмата, в една гора по тъмна от корем на акула и по страшна от гладна уста на великани. Гледало зведите, и носела сърце на изплашено зайче в душата си. Там в страната на Тъмният мрак Мая светела по един доста странен и особен начин. Усмивката и разнасяла светлина. Бляскавите и очи светели, като звезди в мрака и тишината на ноща. Вечна нощ било там, а нейното страхливо сърце туптяло учестено и забързано, като че е тичала дълго, дълго през поляните и горите на царството. Тя искала промени там в тъмнината, но изтръпвала от страх, и предпочитала да спи в своята къщичка сред гората. Заключена с девет ключалки и три резета, защото тъмното я плашело. Една нощ на вратата се почукало. Чул се глас:
-Извинете, моля бихте ли ми помогнали. Наранена съм и заблудена.
Мая се зачудила какво да направи.
"Ох, ако отворя ме е страх, но ако не отворя, пак е страшно, а това нещо или някой ще чука на вратата..."
Решила да отвори вратата.
Деветте ключалки отворила, после резетата трите, и вратата проскърцала тежко. Там в тъмнината нещо съзряло, момичето Мая и казало:
-Ела, в моя дом каквото и да си. Ще ти помогна нищо, че ми е заешко сърцето.
В домът и влязла светлина. Било светулка заблудена, идеща отдалече, там от страната на слънцето. Починала си светулката при Мая. И докато си почивала и разказвала за слънчевата страна и слънчевите хора...Момичето се погрижило за светулката.
Мая изпитала желание да прекоси горите и да отиде там при слънцето, да познае светлината.
-Светулке, дълъг ли е пътя?
-Много е дълъг пътя. И изморителен е. Ти си момиче, което няма да издържи, а и имаш заешко сърце...
-Ще издържа! казала Мая.
-Пътят е черен.
-Ти си блестяща, ще си помагаме, и ще намерим пътеката за слънчевата страна.
Речено-сторено.
Светулката и Мая поели на път през гората и планините, да стигнат до слънчевата страна. Сърцето на Мая се свивало от страх, но тя вървяла.
Изведнъж се чул страшен гръм. Станала внезапна буря. Дори звездите се скрили изпалашено от страховитата буря.
-Ами, сега какво ще правим?
Сърцето и туптяло още по-бързо от страх и ужас. Мая не обичала бурите. Те я плашели.
-Ох, крилцето ми...
Заплакала светулката и помръкнала в шепите на Мая.
Тя просто трябвало да направи нещо, и го направила водена от желание да помогне на светулката, която прималяла в ръцете и . Намерила подслон.
Скрили се в една хралупа на едно дърво остаряло и изсъхнало, но можещо да приютява животинки и гадинки в хралупата си. После Мая заговорила нежно на светулката7
-Моля те, не ме оставяй сама тук в тъмната страна. Нека прекосим гората и отидем в страната на слънцето. Там е красиво. Има невиждани цветя...Помниш ли? Ти ми разказа за бели маргарити и лилави теменуги, за огряни слънчогледи и невени, дето се смеят...
Така говорела Мая на светулчицата и я галела непрестанно, докато бурята утихнала съвсем. После, ами после светулката светнала по-силно и бляскаво от преди, защото грижата на Мая и желанието и да помогне влели силица в мъничкото и телце. И отново поели, на път докато не видели слънцето.
Мая притворила очите си, било ослепително златно пред очите и .
-Светулчице благодаря ти. Ти успя!
-Мая, ние успяхме. Ти победи страхът си, и желанието ти да видиш тази страна беше по-силно дори от страхът в заешкото ти сърчице.
Мая се усмихнала. На светулката, и на слънцето, защото разбрала, че вече е победила страха. Така с общи усилия заблудената светулчица и Мая, момичето от страната на Тъмнината прекосили пътеки незнайни и достигнали до страната на слънцето. После танцували от радост и щастие, защото били доволни, че са успели да прекосят тъмнината. Мая със заешкото сърце и светулката са приятелки и до днес, и тичат и летят сред полета от маргаритки, слънчогледи и невени, лилави тенужки с много други светулки и усмихнати хора.

Това е приказката за Мая и заешкото и сърце, което победило страхът си от силата на желанието и блясъка на мечтата, и от светлината на една светулка, дето заблудена почукала на вратата, заключена с девет резета и три ключалки.



         автор: Лили Спасова