автор: fightingone

трудно е да се обясни, имам предвид кой беше мъжът,
както и да е, беше в голяма структура и той седеше
с униформа в стол, червено палто и цялата негова работа беше
да проверява печатите върху дланите на всички, които напускат
или се връщат в структурата, имаше лампа, под която пъхваш
ръката си и печатът се появява (господи това беше
работа) както и да е, когато си сложих ръката под лампата
мъжът попита: “слушай, как ти е името?”
“Ханк”, казах
“слушай, Ханк,” той продължи “кое превръща човека
в писател?”
“е”, казах, “лесно е, или
пишеш върху хартията или скачаш
от моста.
писателите са отчаяни хора и когато престанат
да бъдат отчаяни те спират да бъдат
писатели.”
“ти отчаян ли си?”
“не знам...”
минах нататък и когато взех ескалатора за нагоре
го видях как седи, вероятно мислейки си че всичко това са
пълни глупости, той искаше да му подскажа някакво специално
училище, специален начин, нещо като начин да се измъкне
от това червено палто, не беше работа, с която се стига до просветление
като тази да конструираш мост или да премиташ пред
мошениците но
той не беше достатъчно отчаян, отчаяният не пита,
той действа
и горе на ескалатора бутнах
стъклените врати и когато го направих си помислих, кучи сине,
трябваше да го питаш за неговото име, и тогава
ми стана кофти за него и за мен самия но няколко минути по-късно
бях забравил всичко за него
и обратно
и той продължаваше да проверява печатите по ръцете под лампата
а аз гледах таблото за залагания и конете и
отчаяните хора
отчаяни все по грешния
начин, на-
истина.