автор: zorus

Ка ша съм си утишлъ! Глей кви Оръ!
Отколе щръкнълъ съм нъ мигданя...
Ми то ни: "Добър ден!", ни "ДОбре дОшлъ!"...
Дубря чи имъ идин ореф,
чи шя ми изгурей суратя,
пък кват съм убъвъ и личнъ...
Изък и за сидениту, мъ зъбуля дюлгятъ.

Мъ дъ мъ пусрешнът какту съ пулагъ,
дъ мъ расодйът из силоту,
дъ мъ пучерпйът в оремагъ...
Пък то ко- меря на мигданя куллоту!

Кви ора беееее! Пък уж били "кръсивиии,
муралнииии, ръбутливииии, скромнииии"...
Пък то ко- вирнъли нусъ и кривииииии...
Пък ний били сме "зми утровни"!

Чи рекъф: "Шъ съ връцнъ и шси одя дОма!"
Кой мъ ръчкъши аз тук дъ съ курдисвъм?!
Чи можи ли съ принибрегва тъйцък мОма?!
Утивъм си и веч нги пумирисвъм!!!

Мъ няма бе! Шъ сидъ и шсъ нътискъм!
Ни можи тъй ич да ни втасът.
Аз кривуселкъ ли съм, или не! Ми шъ устискъм!
Ей тукъ ша стърчъ дурде съ сифирясът!