Ще стъпя в себе си
с пета от детски крак,
ще завъртя
и розовата кожа
ще светне във сърдечната ми ложа
като лъчисто-дървен лак
по малките прозрачни нокти
орящи стонове грохотни,
откъртвани от закърнялото
душевно органче във тялото;
ще звъннат звуци катедрални
и кислород с тамян ще се възнасят
докато химните възгласят,
че жива съм - човек и блясък.