автор: miglena

Когато съм със тебе знам,
че скоро вече ще сме разделени.
Затова изпълвам всеки трепет
с твоето излъчване и сила...
Когато съм сама, създавам
магически ред след твоя хаос.
Така си реален във съня и
като сън протича реалността.
Където и да съм, усещам те -
не чужд, и не до мен, а в себе си:
в движенията на ръцете, в погледа,
невиждащо зареян пред екрана...
Ти си една неуловима, скитаща
из всемира, чиста детска душа.
Не се прави, че не вярваш в това :)
Живееш в своя свят: затворник на
своите сънища, кошмари и чувства.
Преследваш щастието като плячка
и го искаш не утре, а тук, сега!
А в същото време се страхуваш...
когато те докосне вълшебността.
Живея в моя свят: свободна
да създавам и претворявам любовта.
Ако трябва, в миг ще унищожа
реалността... за да те има завинаги.
Ден и нощ превръщам "вчера" в "утре"
и вечността събирам в час откровение.
А когато магически изживявам
ден без нощ и нощ без ден,
когато успявам да ги слея в едно:
настъпва "здрач-зора", ти и аз
сме Слънце и Луна, създаваме
от нищото

ДВОЙНА СВЕТЛИНА