автор: sapfir

Днес по поръчка дъжд заваля.
Вървиме забързани по калните улички
и се губим между капките на дъжда,
всеки потънал в своята истина,
като мравки пъплещи понесли товара на мислите.
Днес дъжд заваля, а вчера си казахме сбогом,
мигновено, завинаги тръгнахме,
поели отровната ревност в себе си.
Тухла след тухла, вина след вина,
  изградихме цяла стена.
Кошмари създадохме, крещящи в съня.
Злобни отблясъци бавно и сигурно
красотата изпепелиха
и нишката, която ни свързваше
пропадна в бездната на самота.
Днес дъжд заваля по поръчка,
с ножици сребърни изряза прашните мисли
и пътя освободи към звездите.
А аз съм кораб и плувам в дъжда,
клатушкайки се,
между крайните точки на себе си
и без чувство за време търся светлина.