Протегни ръка за да ме докоснеш,
за да се увериш, че пак съм аз,
дори след болките, които сякаш бяха вечни,
дори след всяка тежка самота..
Сега изстрадала и силна,
ще бъда твоята земя, която
никога под теб не ще пропадне,
а винаги ще навигира тя.
Дори след толкова обиди,
и гонена и мъчена от теб
не няма аз от тук да си отида,
за да те възкача на най-желания успех.
Не ти а аз изграждах нашата обитал,
защото винаги мълчах,
но ти без мен ще си като без мисъл
защото само аз ръката ти държах.
И помня ли? О няма да забравя
но пак съм с теб и нося същата вина
повярвай аз днес ще те избавя
от всяка подлост и лъжа.
Сега повярвали във моита сила?
че твоите ръце ще поведа,
но не към гибел а към слава
защото искам да съм твоята земя.