7.Гладуването повече от 15 дни е особено опасно за здравето (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ПО-ДОБРИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ МЕЖДУ ДВЕ "ХРАНЕНИЯ" (АНГ)
@ Какво казва науката по тези въпроси?
На медицинската наука се отдава сравнително лесно и точно да проследява и измерва процесите, които стават в организма на гладуващия някъде до 15-20-ти ден. После усилията й стават безплодни, а неподлежащите на изследвания феномени се обявяват за вредни.
@ Как така?! Аз продължавам да вярвам на професионалната медицина.
И малкото дете известно време е убедено, че Щъркела го е донесъл - така му е казано…
Вярата е жизнена необходимост за всеки на нивото, до което е пораснал, на което се намира на настоящия етап от развитието си.
@ Нали това не е емоционална реакция на обидата, че след петнайстия гладуван ден следва време на каниблизъм?
Това е проста констатация, която Ти би квалифицирал като реалистична. Истината за Щъркела не обижда порасналото дете - за него една митологема умира и се заменя с друга, до следващата детронация.
Там където материалистичният подход на науката престава да върши работа, "измерването" продължава с духовни средства. Едно от тях е преживяването: единственият начин да "узнаеш" нещо за духовните моменти, е да ги преживееш. Само разбирането на нещата не помага, необходимо е интернализиране - научаване осъзнатото да се усвоява практически и да се използва.
А самите "неща" (процеси) стават все по-невидими и неподлежащи не само на измерване с уреди, но и на вътрешни наблюдения, самоанализ. Единствено резултатите са показателни - но те са "след-варителни", установяват се след приключване на процеса.
@ "Канибализмът" все пак се наблюдава и изследва.
Хайде да сменим канибализма с един медицински евфемизъм - РЕЗОРБИРАНЕ, или АВТОЛИЗА.
Всичко това има смисъла на самоизяждане. Става дума за "самоизяждащи се" клетки. Някъде между 15-и 30 ден, след като организма се е справил с по-голяма част от мазнините, идва ред на слабите и болнави клетки. Налага се принципът на джунглата: по-силният изяжда по-слабия.
Предпоставка или база на самоизяждането е повишената ферментационна и ензимна активност, а също и фагоцитната активност (т.е. изяждаща клетките) на левкоцитите. В резултат клетките се разпадат на съставните си части.
Това е АВТОЛИЗАТА - самоизяждането, самосмилането, резорбирането. Така се нарича процеса на разграждане на жива тъкан с помощта на ферменти и ензими. Един вид деструктивен процес. Унищожаването на болното и негодното дава път на жизнеспособното. Изглежда логично и естествено.
Мнозина учени твърдят, че в организма се осъществява избирателност. Първо се резорбират патологичните изменения и нарушения като тумори (включително ракови клетки), липоми, отоци, патогенни микроорганизми. После идва ред на усвояване на слабите клетки. Ако гладът продължи до летален край, преди него организмът посяга и на здравите клетки, като клетките на жизнено важните органи се пазят като неприкосновен хранителен запас.
@ Нещо смущава ли те в медицинския начин на изясняване на проблема?
Да, смущава ме.
Проблемът не се състои в сложната медицинска терминология. Не ме смущава факта, че мнозина от медиците - консерватори не приемат еднозначно или въобще не приемат описания процес на автолиза по време на гладуване. Автолизата е постоянен и нормален процес, който действа в организма при всякакви други ситуации. Привнасянето му в гладуването и фаворизирането му изглежда изкуствено и ми звучи вече малко амортизирано. Впечатлението за амортизираност идва от обясняването на процеса посредством "естественото еволюционно развитие" и закона на джунглата, което е леко овехтяло: "Всеобщ закон на жизнената еволюция е, че при гладуването първо се поглъщат и отстраняват онези вещества, които са най-малко необходими за жизнените функции", казва Силвестър Греъм в началото на ХIХ век, т.е. преди 200 години.
Смущава ме обаче най-вече следното:
1. че нещата се обясняват предимно, ако не единствено, на физиологично ниво;
2. че процеса (процесът) се разглежда само на клетъчно физиологично ниво;
3. че не се обяснява контролирането на процеса - гладуващият се оставя "на автопилот";
4. че тук алтернатива липсва - много парадигми в редица области отдавна са сменени или съвместно съществуват няколко алтернативи по въпроса.
@ Ти какво предлагаш? Имаш ли други идеи?
Мисля по въпроса. Готова теория нямам. Имам хипотеза. На нея ще се спрем по-късно, в следваща среща.
Освен всичко това имам усещането, че намесата на квантовите идеи ще обяснят процеса на автолиза от друга страна - прожекторът ще бъде по-мощен и ще откроява по-ярко детайлите.
Това е само хипотеза. Или хипертеза, ако предпочиташ.
@Ако крайният резултат от автолизата е винаги или често абсорбиране на тумори, ракови клетки и прочие, има ли значение дали лекуването им се обяснява по един или друг начин?
Има значение. Как можеш да контролираш един процес и да го насочваш в желана от теб посока, ако не го познаваш.
@ Знанието е сила?
Знанието е сила. Знанието е сила, което само по себе си не е достатъчно. "Науката е слънце, което в душата грей" пеят нашите деца на Празника на Буквите и Писмеността. Втората половина на тази мисъл въобще отсъства в разбиранията, които изложихме по-горе.
Душата е основата. И това е центърът - не разбираш ли? Балансирането на енергиите чрез гладуване означава търсене и постигане на идеалния духовен център, на идеалното равновесие. Това, което наричаме Единение с Бога, Просветление, Сатори, Самадхи.
Струва ми се че на този етап изчерпахме въпроса за канибализма на клетъчно ниво, наречен АВТОЛИЗА, затова правя елипсис. Как се отнася споделеното по този въпрос с основния проблем - защо са необходими дългите гладувания. Защо все още мнозина специалисти-медици твърдят, че гладуването над 15 дни е не само опасно, но и вредно за здравето?
Аз нямам право да защитавам чужди позиции и чужди разбирания. Ще се опитам по-широко да разнищя въпроса, защото действително той е особено важен и често се подхвърля на махленски коментар. За да разберем смисъла на гладуването от 15 и повече дни, ще е необходимо да разберем смисъла и на по-късите дистанции.
Започвам от така нареченото СУТРЕШНО ГЛАДУВАНЕ на Дюи. Става дума за приемане само на вода до средата на деня.
Това е едно чудесно хрумване, което мнозина, осъзнато или не, осъществяват на практика. Смисълът му очевидно се състои в идеята да се даде биологична почивка на организма в най-подходяща за него част от денонощието. Стои в основата на разделното хранене (краткостта му го прави съвместимо и с гладуването, и с храненето).
Аз и ДУЧЕ-то сме негови привърженици… когато не гладуваме, т.е. между две гладувания.
######
Часът е 03,30 след полунощ, един огромен зелен скакалец ме оглежда любопитно от клавиатурата на компютъра, заслепен от нощната лампа.
######
Какви аргументи може да извадят нехаресващите тази идея. Много просто. Как да препоръчам точно това разписание на хората, които си лягат рано, (и) не ги посещава скакалец в 03,30, а примерно в 07,30 след стабилен осемчасов сън, които са работохолици точно в ранна утрин (когато аз спя и сънувам) и не могат без стабилна закуска?
Да сте чували, че някои прескачат обядването? За тях говорим в момента. А да сте чували, че мнозина предпочитат да не вечерят. А да сте виждали децата си да ровят нощем из хладилника, след като цял ден пред компютърния екран за тях е минал като една минута, след като цял един ден пред компютърния екран е преминал за тях като една минута - без хранене, естествено?
Принципът и идеята обаче вършат работа - само трябва да се ориентираш от кой тип си Ти и да свериш биологичния си часовник. За ползата от систематезиране на процеса на хранене оставам сам да се прецениш. Накрая биологичният ти часовник ще действа точно и безотказно като швейцарски.
@ Мирише ми вече на Пол Брег, много го обичам.
И на мен много ми харесва неговата система: гладуване в определен ден от седмицата. Ежеседмично гладуване по три дни в началото на всеки месец и още четири сезонни гладувания по 7-10 дни. Работа за перфекционисти.
Аз обаче не съм. Това не е моята система, колкото и да ми харесва нейната подреденост. Предпочитам да гладувам наведнъж 57 дни, вместо през цялата календарна година всяка събота (не съм съботянин), примерно.
Струва ми се, че повечето привърженици на гладуването се намират точно на тази писта - споделят идеите на Брег. Какви резултати могат да очакват? Те се съдържат във веруюто на Пол Брег: "Гладуването не е лекарство, а прочистване". Точно и ясно казано. Не очаквай нищо друго, освен профилактика. Много ли е, малко ли е това за Теб, е въпрос на позиция, разбирания, воля, възможности и какво ли още не. Мисълта ми е следната: от малките неща очаквай малки резултати - аз съм максималист - предполагам че вече си го установил.
@ Системата на Брег е приспособена към реалната човешка действителност.
Това е твоята оценка, но не и моята, нито на ДУЧЕ-то. Няма да спорим. Всеки влак си има пътници.
Виждаш, че първата ацидозна криза се преодолява, според тази система, единствено в 7-10 дневните сезонни гладувания. С това се затваря един цикъл и един смисъл. Смисълът на кратките дистанции, според мен е - ПРОФИЛАКТИКА. Толкова можеш, толкова свириш (Не стреляй по пианиста, той толкова може). Важното е да запомниш, че ще прекъсваш на 7-ми, 8-ми, 9-ти или 10-ден само след като и ако си преодолял първата ацидозна криза. Нейното присъствие е почти неотменно, а нейното преодоляване е ЗАКОН на АНГ-ДУЧЕ-то. Така че, мисли му, ако не спазваш този естествен природен закон…
Следващата по-дълга дистанция е с две препятствия - две ацидозни кризи, ако си повярваш, че съществуват.
@ Тъй като появата на втората е между 15-ти и 30 ден, значи трябва да имам психическа подготовка за 30-дневно гладуване.
Така е, ако тежиш 140 килограма при 100-200% наднормено тегло. Затова в Русия "класическото" пребиваване в болнична обстановка с гладуване е 20-30 дни. В нормалните случаи появата е между 15-20 ден.
######
(В 04,30 часа уплашеният скакалец успява да си хапне малко от пръста ми).
######
@ Кажи някаква дзен-мъдрост, преди да продължим.
"Когато намериш удовлетворение в каквото и да е действие, осъществи го".
@ Благодаря. Ето ти един подарък и от мен: "Знай се като Светлина. Стани Промяната!"
И аз Ти благодаря.
Говорихме за средните по продължителност гладувания. Лично за мен те започват от 15-ти ден, след отшумяване на нищожните следи от втората ацидозна криза. Периодът приключва някъде към 40-42 ден, съотнесено към моите 55-63 дневни гладувания, намираме се в центъра на терена. Имам усещането, че качествено съм овладял този период. По такова време съм написал двата си доктората, двата хабилитационни труда, 10-15 учебника, 3-4 книги, което считам за потвърждение на моите усещания.
ДУЧЕ-то, без да е имала творчески изяви от същия характер, също се чувства прекрасно между 15-ти и 40-42-ри ден.
Последният качествено нов период според мен започва от 40-42-ри ден и приключва около 60-63 ден от гладуването. Този период е само частично усвоен от ДУЧЕ-то - тя е стабилизирала 45-48 дневните гладувания няколко пъти и вероятно ще продължи по-нататък.
@ Какво казва руската школа по въпроса?
Странни неща. И Николаев, и Малахов повтарят учението на руския класик Пашутин за стадиите (етапите) в процеса на гладуване. Според тази теория, създадена през 1902 (!) година, началните два-три дни от всяко гладуване са ЕТАП НА ХРАНИТЕЛНА ВЪЗБУДА, в което време човек се дразни от вида или миризмата на всякакъв вид храна.
Вторият период е наречен ЕТАП НА НАРАСТВАЩА АЦИДОЗА, който завършва с края на първата ацидозна криза не по-късно от 10-ти или 11-ти ден. С приключването му "човек рязко активира защитните сили на организма, унищожава неговата патогенна микрофлора, избавя се от най-страшните отпадъци, частично може да разгради малките и не толкова страшни тумори, дава полезен физиологичен отдих на храносмилането и на нервната система" (Малахов).
Третият заключителен момент на гладуването е наречен ЕТАП НА КОМПЕНСАЦИЯ ИЛИ АДАПТАЦИЯ. Той завършва между 40-то и 70-то денонощие ("и повече") и продължителността му зависи от запасите на организма: колкото са повече, толкова по-продължителен е. Всичко приключва с появяването на така наречения "вълчи апетит". Това за някои може да се случи на 20-тия ден, а за други - на 75-ия ден.
@ Спри за малко! Получава се някаква противоречие. Наложената практика в болнични условия е с продължителност 20-30 дни с експериментални наблюдения върху хиляди хора. Описват ли се случаи на 50-60 или повече гладувани дни?
Не. Или не се провеждат, или описанието им по някакви причини се избягва. Но всичко това е във сферата на предположенията ("Не прави предположения" е едно от Четирите Споразумения с Мен, желателно е да го спазвам).
@ В такъв случай излиза, че се прекъсва по-често и обикновено принудително, без дочакване на така наречения "вълчи глад" (Защо обиждат вълците… и те са хора…).
На помощ идва разделянето на този аморфно продължителен етап на два подетапа. ПЪРВИЯТ ПОДЕТАП приключва някъде между 23-ти и 25-ти ден от гладуването, когато се очаква че втората ацидозна криза е отминала.
@ А ако си примерно 150 килограма и имаш не стопени още десетки килограма мазнини? Нали в такъв случай втората ацидозна криза и "вълчия апетит ще се изместят някъде много по-нататък във времето?
Да приемем на доверие, че всичко това ще се случи средно статистически между 20-30-ия ден. Не забравяй, че ти си средно статистическа единица, а не Личност. Освен това трябва да се оправдае приключването в рамките на 20-30 дни със завършеност, с цикличност. В интерес на истината трябва да добавим, че идеята за "втора ацидозна криза" не се застъпва в трудовете на Юрий Николаев, а само на Малахов.
ВТОРИЯТ ПОДЕТАП според Малахов започва от 23-25-ия ден и Господ знае кога ще приключи…
@ Има нещо гнило в…някои страни…
Разтварям моите овехтели дневници на гладуването и виждам, че са изпълнени с много удивителни. С този знак - !! - отбелязвам много приятните безкризисни дни -твърде често съм го нанасял в дневника си.
!! !! !! !! !! !! !! !! !! !! !!
Една от особените реакции на организма е спирането на процеса на слабеене. Средно се стопяват по 100-200 грама телесна маса. Това е нормално. Шокиращото са случките на пълен застой, задържане на едни и същи килограми и грамчета за продължителен период от време.
@ Колко продължителен?
От пет-шест дни до 17 дни.
@ Значи 17 дни напразно чакаш да свалиш един грам?
Това значи. Точно това се случи през есенното 50-дневно гладуване на 1997 година между 18-ти и 34-тия ден!
@ Да му мислят маниаците на тема "излишни килограми".
Наистина може доста килограми мазнини да се стопят, но в първите двайсет гладувани дни.
@ Колко доста?
Обикновено изходното тегло преди гладуването намалява с 16-18 процента.
@ Колко най-много?
Най-ефективно по отношение на килограмите е пролетното гладуване. Тогава съм стигал до 25 процента намаляване на теглото, което за мен ще рече около 22 килограма по-малко. Разбира се, това е крайната рекапитулация след 50-60 гладуване дни.
@ Не разбрах защо са ти необходими 50-60 дневни гладувания, а не множество къси дистанции.
Ефективността е значително по-голяма. Не е все едно да гладуваш еднократно 50 дни или десет пъти по пет дни.
@ В какъв смисъл?
Ако имаш възможност да си купиш 100 коли за 50 долара, или една за 50000 долара, кое ще предпочетеш.
@ Москвич, производство 1960 година!
Шегобиец. Говорим за коли!
Още по-опасно, според медицината, е гладуването след 60-ия ден. Леталният изход става много вероятен.
Да забелязваш случайно, че не съм мъртъв?
@ Малко…
Жизнен съм и преизпълнен с планове поне за още 30 години. Само така мога да бъда истински полезен и на себе си, и на хората, и на неродения ми все още син!
(вчера, 04.06.04, навърши 9 месеца, а баща му днес е на 41 ден от гладуването - бел. на автора)
######
@ Забрави да доразкажеш случката със скакалеца…
Към 10.30 сутринта посегнах да хвана мишката на компютъра. Вместо това мен ме хвана скакалец и си отхапа още малко от палеца ми.
@ Уби ли го?!
Не. Отрови се от храната и умря.
Шегувам се. Внимателно го изхвърлих през терасата. За благодарност отново си хапна от пръстите ми, този път зловещо. И то е човек, какво да се прави.
През цялото време го облъчвах с безусловна Любов, а пък то - сбърка хранителната диета…
@ Сигурно сте от различни кръвни групи…
Сигурно.
За довършване на днешния разговор съм Ти подготвил една притча, написана от Нийл Доналд Уолш. За да вникнеш по-концентрирано в нея предлагам преди четеното да направиш медитация върху една геометрична фигура - Цветето на Живота.
Действам.
(на това място би следвало да се появи снимка с геометричната фигура - но нещо не се получава - бел. на автора)
ПРИТЧА ЗА СКАЛАТА
Някога е съществувала една Скала, изпълнена с безбройно количество атоми, протони, неутрони и субатомни частици на веществото. Тези частици непрестанно са били в движение по определена схема и всяка частица се движи от „тук" до „там" и това отнема „време", но движението се осъществява толкова бързо, че самата Скала изглежда съвършено неподвижна. Тя просто съществува. Стои си, поглъща слънцето, мокри се от дъжда и съвсем не се движи.
- Какво е онова вътре в мен, което се движи? - попитала Скалата.
- Това си ти - Казал един Глас от Далеч.
- Аз ли? - запитала отново Скалата. - Но това е невъзможно. Аз не се движа изобщо. Всеки може да види това.
- Да, но от разстояние, - съгласил се Гласът. - От разстоянието, което ме отделя от теб, ти наистина изглеждаш твърда и неподвижна, но когато се приближа, когато отблизо разгледам онова, което действително става - виждам, че всичко, което изгражда твоята Истинска Същност, се движи. То се движи с невероятна скорост във времето и пространството по определена схема, която Те пресьтворява като нещото, наречено „Скала". И така ти си някаква магия! Ти се движиш и в същото време не се движиш.
- Но кое тогава е илюзията? - запитала Скалата. - Единството и неподвижността на Скалата или разделението и движението на Нейните частици?
На това Гласът отвърнал:
- Кое тогава е илюзията? Единството и неизмеността на Бога? Или разделението и движението на Неговите части?
Ето какво ще ти кажа: Върху тази Скала Аз ще изградя моята църква. Защото това е Скалата на Епохите. Това е вечната истина, която не оставя непреобърнат нито камък. Аз я обясних цялата тук, в тази малка история. Това е Космологията.
Животът е поредица от микроскопични, невероятно бързи движения. Тези движения не засягат ни най-малко неподвижността на Битието, на всичко, което Е. Но също, както атомите изграждат скалата, така и движението пресътворява неподвижността точно пред очите ви. От дистанция не съществува разделение, не може да съществува, защото всичко, което Е, е всичко, което Е. И няма нищо друго.
Аз Съм Движеща се неподвижност. От ограничената перспектива, от която вие гледате всичко, което Е, вие виждате себе си разделени и откъснати, не като едно неподвижно битие, а като много, много битиета, Които са постоянно в движение. И двете наблюдения са точни. И двете реалности са „реални".
От една макроперспектива не съществува разделение и от „далечината" всички частици на всичко изглеждат като едно Цяло. Когато човек погледне камъка в краката си, той вижда камъка точно тук и сега като нещо цяло, завършено и съвършено, но дори и в мига, в който осъзнаваш камъка по този начин - осъществява се невероятно движение при невероятна скорост от частиците на този камък. А какво вършат тези частици? Те правят камъка това, което е. Когато човек се вгледа в този камък, той не вижда вътрешните процеси. Дори ако ги знае концептуално, за него всичко става „сега". Скалата не се превръща в скала, тя е скала точно тук и сега. Ако твоето съзнание се слее с една от субмолекулярните частици вътре в скалата, тогава ти ще преживяваш себе си като движещ се при безумна скорост първо „тук", после „там".
И ако един глас извън скалата ти кажеше: „всичко това се случва едновременно", ти би го нарекъл лъжец или шарлатан. Но от перспективата на една дистанция от скалата, идеята, че някаква част от скалата е отделена от друга част и още повече, че се движи с безумно голяма скорост, би изглеждала лъжа. От тази дистанция може да се види онова, което не може да се види отблизо - че всички части са Едно и че цялото движение Всъщност не придвижва нищо.
Сам разбираш, и в това отношение си прав, че целият живот е въпрос на перспектива. Ако продължиш да осъзнаваш тази истина, ще започнеш да разбираш макрореалността на Бога и ще отключиш тайната на цялата вселена: Всичко е едно и също нещо. Вселената е молекула в тялото на Бога. Това никак не е далеч от истината. И всъщност ние се връщаме в съзнанието си в тази макрореалност, когато ни се случи онова, което наричаме „умиране"? Да. И макрореалността е само микрореалност на една още по-голяма макрореалност, която е малка частица от още по-голяма реалност - и така нататък, и така нататък, и така нататък. Вечно и завинаги, и дори още по-нататък, в един свят без край.
***************************
!!     !!     !! !!     !!     !!     !! !!     !!     !!     !!