автор: alabam

Мила моя, златокоса,
лудо искам те сега
и крачетата ти боси
вместо тия железа !

Дланите ти топли, меки,
вместо грубия бетон,
и очите - две пътеки
да целуна мълчешком !

А когато нощ се спусне,
и настане звезден час,
с устни, слети с твойте устни,
да летя в съня си аз.