автор: Blaze

Да можех да те зачета отново
като книга и в безбройните ти страници
да не намеря на мечтите граници
и край на нежното ти слово!

Да можех да те вдишам като мириса
на хладен дъжд, на сутрешна роса.
Но все ожилва ме една оса,
а аз я питам: "Ти ли си...?"

Да можех пак да те усетя като вятъра
и да почувствам нежните ти длани...
Но още чувам старите си рани
как нашепват ми трогателно...

Да можех пак в очи да те погледна...
Дали ще си ти същата? Не зная...

***

И в този ден аз тихичко мечтая
да няма страници последни...

Blaze