автор: gorski

Дете сред бялата гора,
която някой луд сече.
От наранената кора
невинно времето тече.

С отворени докрай очи
душата ми изпита страх
от туй, което там видях
и времето не заличи.

А тя за първи път откри -
сред чистота и белота:
не всички хора са добри,
щом с кръв е смесена калта.

Валеше сняг, валеше сняг...
Чирикаше над мен врабче...
И хубавото беше, че
дете съм, още нямам враг.

Разклатен беше моят дом.
Аз гледах с болка и тъга,
самотно страдах, мълчешком.
Така си страдам и сега.