автор: Rumen_ne

Прозрачните,призрачни сълзи
      не падат по-долу от пода.
Димът,между  чевръстието
      на междупръстието
         утвърждава невръстието
              на току-повикания могъщ дъжд,
а аз – поне  веднъж да бъда кратък...
Да не плазмодирам
      като сконфузен зачатък на химера-
             “Мера  според  мера!”
Но, няма   истинско поверие,
      което   да ни брищи-
             в косвено безверие,
че няма слънчево-утринна перманентна
      обител  на Симетрия!
              Няма геометрия!
Съществува само
      недоотскочилата  сган,
               във восъчен план,
която  някои
       отглеждат в обители-
              като в буркан…
…Сега е …длан…
      А аз съм…полуочие…
Сега на мен
      не ми отива
              докато си жива-
      дива, красива,
              горчиво-мъглива,
                       парлива…
да снова  
       между тъжащите ти колене  
                        за някъде!
И Наказание е всяко знание!                    
   …Когато намеря истинността- ще ти я подаря…