автор: Rumen_ne

Моя вечна , безсърдечна,
крехка като млечен зъб
промяна в битието.
Нежна като питието,
груба като криволичещ път.
Чужда и себична хищна плът
                                    на фея.

Нетактична като орхидея,
цъфнала за първи път.
Ледът в очите ти,когато се усмихваш,
гневът  на устните ти , щом притихваш.
Недоповалена болка от раздяла с мъж.
...И връщане...и дъжд.
Сега понякога е по- добре
да вярвам, че ще спре
периодичното завръщане
към недопрекъснато прегръщане
                                                 със друг.
...А аз ще бъда тук.
Ще се опитвам да избягам
                                        някъде от ревността.
Ще се опитвам да си лягам
                                           сам и с верността.
Фантом
на всеки твой оргазмен стон
ще си забива
в празничното ми безсилие
да те сънувам без насилие
над нервите.
...В очакване да се завърнеш сутринта...
Сега е още нощ в началото на пролетта.
Сега съм още лош в очакване на любовта.
Сега е сън...
А ти си вън...
А ти си бъдещ телефонен звън.