автор: qwer_1

Трещи ни нас културен шок,
трещи със нас културния мишок.

Опашката му - дълга, тънка, мазна...
В гъза му стружки от стомана,
от телевизионен, цял, на екс пирон погълнат...
Главата му дебела, куха, празна...

Трещене, а? Не е то никакво трещене,
а кисела, летлива ненавременна пръдня,
устискана дотук -тире- до края,
от бобеца корпоративен сътворена,
по черъвцата тънки текла, текла
и плоската клоака чак опекла.

А ние пък седим и гледаме,
подсмърчаме, подхлипваме на пресекулки,
А него - електронния безсмисленик,
дано го схрускат невестулки!