автор: templier

Когато всичко разбера и всичко тука изживея,
когато нищо не очаквам,защото страшно остарея.
Когато бъде издълбано лицето гладко на живота
от пътища,от смях и сълзи,съмнения,следи дълбоки.
Ще си поискам аз тогава минута още.

Когато няма вече нищо на дъното да ме отвежда,
когато болките ми даже като милувка ми изглеждат.
Когато мойта смърт я видя там до леглото да ме чака
и на живота ми тъй кратък да се усмихва в полумрака.
Ще кажа:"Слушай!Остави ми минута още..."

Минута още само,минута още.
За грим или цигара минута още.
За жест един последен,последна тръпка.
Минута още само,минута още.
За спомени,които да подредя пред зима.
Една минута още без причина.

И нищо,че животът ми не струва,искам си го целия,
от край до край,обратно и с всички поражения.
Шейсет секунди малки да ми добавят тука
за моята последната минута.

Тик так, тик так ,тик так ...

Оригиналът