една дъждовна капка
на върха на езика
и очите й се отвориха,
готови
да погълнат цялата зеленина на света,
да изпият всички морета
устните й,
да откраднат влагата на
тропическите гори
пръстите й.
тя е път под краката ми
и извивките й са
пълни
с тайни, шарени
изненади,
захарен памук,
пищяща музика в ушите.
дъжд,
безкраен облак,
скрил небето
и една светкавица,
която сочи посоката,
бясна,
че само тя
единствена е оставена
да бъде себе си,
нито за миг ограбена,
в целия блясък на
цвета си
танцува гневно по
дните и води мен
по пътя
нанякъде,
където цялото пространство
е белязано
от събуждането му във времето,
когато е имал силата
да взима,
не да дава,
да иска и иска
..и искам
да е ден,
когато гласът ми като гръмотевица
те удря през пръстите
и те спира да си тръгнеш,
да вземеш всички следи със себе си
..и искам
да не почвам отначало
да рисувам лицето ти,
зеления сумрак на очите ти
..и искам
не аз да съм вървящият,
а да съм пътя
и твоята песен да се
носи по мен и ме буди
през нощите,
когато съм толкова самотен,
че не разбирам накъде те водя...