автор: mattea

Аз често се нуждая от любов.
Болезнено, съвсем дори физически.

Във щедри дози, във прегръдки пълни
Такава ясна, искрена и страстна
И безусловна.
/Купи си куче, казват ми колегите,
Не знаят, че си имам вече куче.../
Поливайте ме сутрин със любов,
като заспало цвете пред разсъмване.
След залеза с любов да ме завиват -
възглавка от любов и нежни сънища.
И тъй да се препълня от любов,
че някак да започна да преливам –
И любовта от мен да струи
Подобно слънце.
/направо аз да се превърна в куче./

Но еволюцията няма заден ход:
Разбирам, че в живота съм обречена,
любов да давам предварително
и безусловно.