автор: dimension

След любовта...
Хилядата "обичам те",
изречени от теб,
увиснаха смълчани
на сухите ми клони.
И вятърът ги рони.

След любовта...
Неисканите обещания
за общото ни бъдеще,
безмълвни плуват
сред тръстиките
на мъртвото ми блато,
забравили когато...

След любовта...
Сълзите ти, очите ти,
ръцете ти, сърцето ти
се дръпнаха,
опарени
от моята чувствителност.
С нелепа
нерешителност...

След любовта...

Стоя така -
изсъхнал храст,
надвесил се над
блатото,
в очакване
да го погълне.

А...
може би...
да съмне?

06.05.2007