автор: TheViktorian

Днес пейката е моето бюро.
Работя –
обсипвам наоколо с поглед.
Алеята е живо социопано,
с критичното ми мнение
се бори.
Как интересно е
да си играеш с хората,
които нищичко не подозират.
На медиум когато имаш силата
и волята,
по свой сценарий
ти нещата режисираш.

Ето,
например дамата със шала
помисли си,
змия че има на врата си.
Докато смееше се
на булонка бяла,
младеж подгонила
озъбено в яда си.
В каишката на кучето бе уловен
бастунът
на шейсет годишен Казанова,
а той на плочките поседна
разгневен,
изложил се пред любовта си
нова.

Девойка
вирнато носле разхождаща,
внезапно „осъзна”,
че дефилира
без дрехи на алеята бърбореща,
къде
и с кой на среща пак отива.
От срам побягна тя,
в тийнейджъра се блъсна,
обичащ с мускулите си
да парадира,
а той попадна
не съвсем на място,
в прегръдките на
пенсионерка-самодива...

Да!
Винаги е весело
и оживява работното ми място
до фонтана в парка.
Защо го правя ли?
Ще кажа:
Освежава.
Пък и това ми е
запазената марка.