автор: linjack

Ефиа-Лиот се усмихнаха на изток към Небесна си майка, която току се беше показала. А после се присъедини към Рей-Дарион да оправи поклон към Бащата на запад.
Учител и ученик приседнаха на зелената поляна в последния час от деня за да отдадат чест и на Майката. Тъй като не бяха яли цял ден ранната вечеря вървеше без приказки.
Само Лиот, най-буйният от всички, не ядеше много и ту поглеждаше към по-стария човек, ту се протягаше навътре към сестра си, която го блокираше. Това го напрягаше още повече.
По едно време, Дарион му смигна и се разсмя с пълно гърло:
– Потрай още малко – нека свършим с харната и после ще говорим... А сега се успокой и яж.
– Не карай бедната Ефиа да яде сама – ще ви трябва енергия довечера пред съвета, допълни Рей.
Слънчевият мъж не каза нищо повече, но продължи да се храни бавно и видимо спокоен.

Лиот не го разбра. Всъщност, той никога не беше сигурен, че може напълно да разбере мъжете или жените – те бяха малко и обикновено не говориха много с децата на Небесната майка. Разбира се, Рей-Дарион бе един от малцината , които живееха сред децата майка извън храмовите стени. Той беше първо учител, а после попечител и приятел през целия досегашен живот на Лиот-Ефиа, но Лиот все още не разбираше този син на Слънето.

Точно сега имаше чувството, че не разбира дори и Ефиа, неговото друго аз, която незнайно защо го беше блокирала. Чувстваше само несигурността й. Повече не издържаше:
– Точно за това искам да си поговорим преди съвета! Жрицата на Майката ми изглеждаше несигурна. Не знам - ще ми се да имахме жена с нас. Как мина при вас? Какво ви каза жрецът в Слънчевия храм? Какво ще обясняваме пред съвета?!

Никой не му отговори на глас, но сестра му най-сетне отпусна преградата и той я почувства – познатия аромат на нейните мисли, топлата й душа, любовта й. Имаше и още нещо освен леката тревога, но топлината й го успокои и Лиот сведе очи и най-сетне започна да се храни.

***

Два часа по-късно мъдреците и висшите жреци на града се събраха да обсъдят новия проект на видния архитект Рей-Дарион и това чудно Лунно дете - неговия ученик. Ефиа-Лиот запяха с хармонията на гласа на децата на Небесната майка. Тревогите все още бяха в душата им, но тяхното чуруликане обещаваше красота, грандиозност и свобода. Някои жреци се намръщиха, други се почувстваха неудобно, но всички слушаха, опиянени от песента, която разказваше за един проект - един грандиозен дворец, който щеше да прославя хората на град Вавилон.