автор: varbanov

Празен лист-писмо ще пиша,
Чувства да излея аз пред теб,
Че душа се и не мож да дишам,
Като в евтин задимен вертеп.

В смелост към леста посягам
Да напиша ред поне
Сетне бързо молива оставям,
Ами ако кажеш „не”!?

А скъпа ми е любовта
Може би несподелена,
От радост искам да крещя,
Не мъчително да стена!

Държал съм твоята ръка,
Прегръщал съм приятелски лъжовно
И без да знаеш ти кога
Взирал съм се тъй любовно...

А очите ти-нюанси
На рядък скъп смарагд
В тях безкрайните пространства
Как към себе си влекат!

Но стига!Красива си!
Това естествено е ясно,
Тук таз празна лирика
Е толкоз безполезно страстна!

Не е драма,а е епос
Нашета история.
Аз съм войн,сърце ти-крепост
Насред пуста територия.

Не знаеш ти как любя,
Не знаеш моя див екстаз
Себе си ще да погубя
В свойта луда люта страст!

Ако кажеш „не”-бесилка!
Да,това е изходът един,
На утеха равносилен
Това ще бъде моят Fin!

Ръка трепери,дишам учестено,
Питам се дали добре
пиша пимото съкровено,
А до мен-конопено въже!